Символиката в картите таро

---

--

Много късно попадам на тази тема, но се надявам, че тя все още може да е интересна на някого.

Тази колода ми е много любима и самата карта (която напоследък не спира да ме преследва) според мен носи много по-позитивно послание от оригиналния вариант при Райдър-Уейт. Много ми харесва промяната на името от Страшният съд на Прераждането, защото според мен това наименование повече отива на картата.

За самият символ - тъй като в древността зайците са били основен дивеч и съответно избивани масово, се е смятало, че единствения им шанс за оцеляване, е бил да са плодовити и да се размножават много често. Оттам заекът е останал като символ на плодовитостта (затова в същата колода го срещаме още и при Кралица пентакли) и на прераждането.

Много ми допада колебанието на детето да излезе от мрачната пещера навън на белия свят. Това, което ние не разбираме, е, че то е прекарало много дълго време под земята (това е било ритуал за посвещаване при друидите или уика, не помня) и сега слънчевата светлина буквално го изгаря и плаши. Трябва да се раздели с всичко познато и да прекрачи в един напълно нов свят, ето защо крачките му са колебливи. Наскоро стана известен един случай за миньор в Китай, който прекарал 17 години, затрупан в срутена мина, и съвсем случайно са го намерили при разкопаване в нова мина. Може ли да си представите 17 години под земята?! Според мен това е много силен пример за значението на тази карта.

А мотивът за престоят под земята като един вид чистилище се повтаря и на много други места, включително в древността - митът за похищението на Персефона от Хадес, която след като изяла половината нар от Хадес, трябвало да прекарва половината от годината под земята. Персефона е дъщеря на Деметра - раждащата природа. Мисля, че от това лесно можем да направим паралела между Деметра и Императрицата и съответно между Хадес и престоя под земята със Страшният съд/Прераждането. Едното е пролетта, когато всичко цъфти и ражда, а другото е късната есен и зимата, когато всичко умира и семената отново попадат под земята, за да покълнат на следващата година. Вечния кръговрат на прераждащия се живот, за което заекът е доста сполучлив символ